Заставаш срещу мен и с поглед спираш моето дишане...
Гледам очите ти изгарящи и неволно ръка към теб протягам.
Отдавам се на спомени, които ме тласкат към неразумно мислене.
За първи път без преграда между нас, искам, но не мога да избягам...
А зная, че не бива да съм с теб сега, но как напред да продължа?
Как да тръгна настрани и да те подмина, като път без тебе нямам?
Ти играеш си със мен, за пореден път съм в плен на твоята лъжа.
За пореден път ти вярвам, за пореден път за тебе всичко давам...
Колко нощи за тебе плаках и проклинах твойто име в мрака.
Колко дни от сянката ти черна се опитвах далече да избягам?
Сега отново си до мен и в сърцето си по-щастлива съм от всякога.
Дори да зная, че отново ще ме нараниш, пак до тебе тихо аз заставам. ...