Заставаш срещу мен и с поглед спираш моето дишане...
Гледам очите ти изгарящи и неволно ръка към теб протягам.
Отдавам се на спомени, които ме тласкат към неразумно  мислене.
За първи път без преграда между нас, искам, но не мога да избягам...
А зная, че не бива да съм с теб сега, но как напред да продължа?
Как да тръгна настрани и да те подмина, като път без тебе нямам?
Ти играеш си със мен, за пореден път съм в плен на твоята лъжа.
За пореден път ти вярвам, за пореден път за тебе всичко давам...
Колко нощи за тебе плаках и проклинах твойто име в мрака.
Колко дни от сянката ти черна се опитвах далече да избягам?
Сега отново си до мен и в сърцето си по-щастлива съм от всякога.
Дори да зная, че отново ще ме нараниш, пак до тебе тихо аз заставам.
До днес живях в кошмар горчив, защото теб те нямаше до мен.
Сега си тук, зная, че греша, но аз се радвам, чувствам топлина.
Топлината, която ти ми бе отнел, която ми липсваше всеки ден,
сега отново я усещам, ти ми я възвърна и този път не те виня...