9 abr 2010, 20:43

Не-удобно присъствие

  Poesía
1K 0 0

Не-удобно присъствие

Удобно присъстваш
в дните и нощите ми.
Като чифт обувки
нахлузваш удобство
от нужен уют.
Във халата
приспалите чувства
загръщаш безизразно.
Като скъсани дрипи,
с които някога
ме пленяваше
толкова изразно.

Тъй непотребно
е даже упорството.
Със което премахваш
всеки опит да сме
близки, както преди.
Блага дума и ласка
са липсите,
със които привиквахме
и опорочихме дните си.

В нощи дълги
тъгата изплаках
по изживяното минало.
Със надежда съграждах
мечти, по-крехки
от фин порцелан.
Да се сгуша на рамо,
което е сила
и нежна закрила.
И усетя
как душата ликува
и е по-красив светът.

Сега е време - „Сбогом!”
да си кажем.
Да продължим по пътя,
всеки в своя коловоз.
Какво сме дали
и можем ли да вземем
от самотното присъствие
на един неразбран
и неудобен за нас живот.

Таня Кирилова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...