Не-удобно присъствие

Удобно присъстваш
в дните и нощите ми.
Като чифт обувки
нахлузваш удобство
от нужен уют.
Във халата
приспалите чувства
загръщаш безизразно.
Като скъсани дрипи,
с които някога
ме пленяваше
толкова изразно.

Тъй непотребно
е даже упорството.
Със което премахваш
всеки опит да сме
близки, както преди.
Блага дума и ласка
са липсите,
със които привиквахме
и опорочихме дните си.

В нощи дълги
тъгата изплаках
по изживяното минало.
Със надежда съграждах
мечти, по-крехки
от фин порцелан.
Да се сгуша на рамо,
което е сила
и нежна закрила.
И усетя
как душата ликува
и е по-красив светът.

Сега е време - „Сбогом!”
да си кажем.
Да продължим по пътя,
всеки в своя коловоз.
Какво сме дали
и можем ли да вземем
от самотното присъствие
на един неразбран
и неудобен за нас живот.

Таня Кирилова