Apr 9, 2010, 8:43 PM

Не-удобно присъствие

  Poetry
1K 0 0

Не-удобно присъствие

Удобно присъстваш
в дните и нощите ми.
Като чифт обувки
нахлузваш удобство
от нужен уют.
Във халата
приспалите чувства
загръщаш безизразно.
Като скъсани дрипи,
с които някога
ме пленяваше
толкова изразно.

Тъй непотребно
е даже упорството.
Със което премахваш
всеки опит да сме
близки, както преди.
Блага дума и ласка
са липсите,
със които привиквахме
и опорочихме дните си.

В нощи дълги
тъгата изплаках
по изживяното минало.
Със надежда съграждах
мечти, по-крехки
от фин порцелан.
Да се сгуша на рамо,
което е сила
и нежна закрила.
И усетя
как душата ликува
и е по-красив светът.

Сега е време - „Сбогом!”
да си кажем.
Да продължим по пътя,
всеки в своя коловоз.
Какво сме дали
и можем ли да вземем
от самотното присъствие
на един неразбран
и неудобен за нас живот.

Таня Кирилова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...