10 nov 2013, 12:11  

Не угасваща любов

906 0 0

Стоя и в нищото гледам, вниманието ми нищо не привлича

и само ти изникваш в мислите ми.

Само очите ми подсказват, че за тебе мисля пак,

снимките отварям и мъката ме сразява.  

Дълбока рана се отваря в моето сърце,

 рана от години, която не може да зарасне.

От тогава се страхувам в друга да  се влюбя,

болка втора аз да не изпитам.

И с тебе на сърце живея, но каквото и да се случи,

до края на живота ми любов в сърцето ми за теб ще има.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...