10 nov 2013, 12:11  

Не угасваща любов

901 0 0

Стоя и в нищото гледам, вниманието ми нищо не привлича

и само ти изникваш в мислите ми.

Само очите ми подсказват, че за тебе мисля пак,

снимките отварям и мъката ме сразява.  

Дълбока рана се отваря в моето сърце,

 рана от години, която не може да зарасне.

От тогава се страхувам в друга да  се влюбя,

болка втора аз да не изпитам.

И с тебе на сърце живея, но каквото и да се случи,

до края на живота ми любов в сърцето ми за теб ще има.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...