Nov 10, 2013, 12:11 PM  

Не угасваща любов

  Poetry » Love
896 0 0

Стоя и в нищото гледам, вниманието ми нищо не привлича

и само ти изникваш в мислите ми.

Само очите ми подсказват, че за тебе мисля пак,

снимките отварям и мъката ме сразява.  

Дълбока рана се отваря в моето сърце,

 рана от години, която не може да зарасне.

От тогава се страхувам в друга да  се влюбя,

болка втора аз да не изпитам.

И с тебе на сърце живея, но каквото и да се случи,

до края на живота ми любов в сърцето ми за теб ще има.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...