Nov 10, 2013, 12:11 PM  

Не угасваща любов

  Poetry » Love
895 0 0

Стоя и в нищото гледам, вниманието ми нищо не привлича

и само ти изникваш в мислите ми.

Само очите ми подсказват, че за тебе мисля пак,

снимките отварям и мъката ме сразява.  

Дълбока рана се отваря в моето сърце,

 рана от години, която не може да зарасне.

От тогава се страхувам в друга да  се влюбя,

болка втора аз да не изпитам.

И с тебе на сърце живея, но каквото и да се случи,

до края на живота ми любов в сърцето ми за теб ще има.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...