Стоя и в нищото гледам, вниманието ми нищо не привлича
и само ти изникваш в мислите ми.
Само очите ми подсказват, че за тебе мисля пак,
снимките отварям и мъката ме сразява.
Дълбока рана се отваря в моето сърце,
рана от години, която не може да зарасне.
От тогава се страхувам в друга да се влюбя,
болка втора аз да не изпитам.
И с тебе на сърце живея, но каквото и да се случи,
до края на живота ми любов в сърцето ми за теб ще има.
© Георги Христов Всички права запазени