22 sept 2009, 22:49

Не успявам

899 0 3

Уча се да лъжа. Не успявам,

но опитвам, после пак и пак.

Все откриват ме. Недоумявам

как сдобих се с този мил мерак.

 

Дето се обърнеш - все лъжа е,

истините мои не вървят.

Но не мога. Май талант това е.

Нямам го. Лъжите ми стоят.

 

Де да ги пласирам. Помогнете,

ще приема не един съвет.

Ще приема както вземам цвете -

с благодарност. Може и букет.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Късно е.Това е даденост.
    И кошница с цветя да приемеш,
    пак не ще успееш
    Поздрави за хубите стихове!
  • Заляти сме със лъжци, така че един по малко няма да навреди.
    Откажи се, остани си истинска!
  • Ако е от мен - хич и не чакай!
    Защото и аз като теб още си чакам... букета!
    ( с две думи - за всичко си има хора!)

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...