22 сент. 2009 г., 22:49

Не успявам

906 0 3

Уча се да лъжа. Не успявам,

но опитвам, после пак и пак.

Все откриват ме. Недоумявам

как сдобих се с този мил мерак.

 

Дето се обърнеш - все лъжа е,

истините мои не вървят.

Но не мога. Май талант това е.

Нямам го. Лъжите ми стоят.

 

Де да ги пласирам. Помогнете,

ще приема не един съвет.

Ще приема както вземам цвете -

с благодарност. Може и букет.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Гарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Късно е.Това е даденост.
    И кошница с цветя да приемеш,
    пак не ще успееш
    Поздрави за хубите стихове!
  • Заляти сме със лъжци, така че един по малко няма да навреди.
    Откажи се, остани си истинска!
  • Ако е от мен - хич и не чакай!
    Защото и аз като теб още си чакам... букета!
    ( с две думи - за всичко си има хора!)

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...