22 сент. 2009 г., 22:49

Не успявам

905 0 3

Уча се да лъжа. Не успявам,

но опитвам, после пак и пак.

Все откриват ме. Недоумявам

как сдобих се с този мил мерак.

 

Дето се обърнеш - все лъжа е,

истините мои не вървят.

Но не мога. Май талант това е.

Нямам го. Лъжите ми стоят.

 

Де да ги пласирам. Помогнете,

ще приема не един съвет.

Ще приема както вземам цвете -

с благодарност. Може и букет.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Гарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Късно е.Това е даденост.
    И кошница с цветя да приемеш,
    пак не ще успееш
    Поздрави за хубите стихове!
  • Заляти сме със лъжци, така че един по малко няма да навреди.
    Откажи се, остани си истинска!
  • Ако е от мен - хич и не чакай!
    Защото и аз като теб още си чакам... букета!
    ( с две думи - за всичко си има хора!)

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....