22.09.2009 г., 22:49

Не успявам

897 0 3

Уча се да лъжа. Не успявам,

но опитвам, после пак и пак.

Все откриват ме. Недоумявам

как сдобих се с този мил мерак.

 

Дето се обърнеш - все лъжа е,

истините мои не вървят.

Но не мога. Май талант това е.

Нямам го. Лъжите ми стоят.

 

Де да ги пласирам. Помогнете,

ще приема не един съвет.

Ще приема както вземам цвете -

с благодарност. Може и букет.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Гарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Късно е.Това е даденост.
    И кошница с цветя да приемеш,
    пак не ще успееш
    Поздрави за хубите стихове!
  • Заляти сме със лъжци, така че един по малко няма да навреди.
    Откажи се, остани си истинска!
  • Ако е от мен - хич и не чакай!
    Защото и аз като теб още си чакам... букета!
    ( с две думи - за всичко си има хора!)

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...