26 feb 2025, 13:14

Не виждаш ли небето бяло

  Poesía
305 0 0

                                     Не виждаш ли, небето бяло
                                     откакто вънка зазори?...
                                     Хвани си пътя отначало!
                                     И вкъщи пак се прибери!

                                     Но ти се правиш на юнак!
                                     И пиеш водка! Дъвчеш пица!…
                                     Не ставай, моля те глупак!
                                     Не може вечно да си рицар!

                                     Едва ли, ще се възроди
                                     онази твоя мъжка сила,
                                     която – Змеят победи –
                                     със меч в ръката на кобила!

                                     Сега – очите ти са слепи,
                                     откакто с вар ги угаси…
                                     И зеят пропасти нелепи.
                                     И няма кой да те спаси.

                                     Освен самичък да потеглиш!
                                     И плуваш даже без ръце,
                                     додето стигнеш своя пристан
                                     закотвил твоето сърце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ревов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...