Не виждаш ли небето бяло
Не виждаш ли, небето бяло
откакто вънка зазори?...
Хвани си пътя отначало!
И вкъщи пак се прибери!
Но ти се правиш на юнак!
И пиеш водка! Дъвчеш пица!…
Не ставай, моля те глупак!
Не може вечно да си рицар!
Едва ли, ще се възроди
онази твоя мъжка сила,
която – Змеят победи –
със меч в ръката на кобила!
Сега – очите ти са слепи,
откакто с вар ги угаси…
И зеят пропасти нелепи.
И няма кой да те спаси.
Освен самичък да потеглиш!
И плуваш даже без ръце,
додето стигнеш своя пристан
закотвил твоето сърце!
© Георги Ревов All rights reserved.