Не виждаш ли небето бяло

                                     Не виждаш ли, небето бяло
                                     откакто вънка зазори?...
                                     Хвани си пътя отначало!
                                     И вкъщи пак се прибери!

                                     Но ти се правиш на юнак!
                                     И пиеш водка! Дъвчеш пица!…
                                     Не ставай, моля те глупак!
                                     Не може вечно да си рицар!

                                     Едва ли, ще се възроди
                                     онази твоя мъжка сила,
                                     която – Змеят победи –
                                     със меч в ръката на кобила!

                                     Сега – очите ти са слепи,
                                     откакто с вар ги угаси…
                                     И зеят пропасти нелепи.
                                     И няма кой да те спаси.

                                     Освен самичък да потеглиш!
                                     И плуваш даже без ръце,
                                     додето стигнеш своя пристан
                                     закотвил твоето сърце!