19 mar 2024, 18:56  

Непростимо

  Poesía
727 3 7

Кога минава болката?
Когато мине в безразличие,
а думите, изпразнени от съдържание,
си всичките приличат...

А споменът за болката?
Той не минава. Силата на човека
е да преживява, за да оцелява.

но сърцето ранено не забравя.

 

А болката дали се опрощава,

когато с времето по-силна става?

Как да простиш, щом не зараства,

и сърцето не спира да кърви и кърви...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Иржи (Ирина Филипова) - здрав и нов ще си когато преодолееш гнева и болката от нанесените рани, прошката е само параван за поддържане на отношенията, която в никакъв случай не те освобождава от онова "едно на ум".
    Затова има и непростими неща.
    А за да поиска човек прошка, първо трябва да поеме и понесе отговорността за действията си, и тогава да търси опрощение и прошка. Иначе са "думи, изпразнени от съдържание".
    Благодаря, Иржи!
  • Лошата рана зараства, но лошата дума не се забравя, се казва в една мъдрост! А ако успееш да забравиш, да простиш се чувстваш напълно здрав и нов!....Така споменът и за физическата и за душевната болка на първо време го мислиш за вечен, ала после...сам отзвучава! Затова има и празник за прошка....да помогнеш!
  • Разкош, Пепи!💖💖💖
  • Дани - благодаря! А в твоя град и толкова красиво я празнувате и ознаменувате, честита и на теб!
    Дани, за душата, и да издържа, и да се учи все с нещо ново да живее. Права си.
  • Човек се бори цял живот с болки и с такива въпроси Пепи...В крайна сметка, трябва да простиш! Няма да забравиш, но ще си кажеш, че не ти си съдника и ще ти е по-спокойно, защото всичко лошо сторено, се връща към злосторника - рано или късно си плаща!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...