19.03.2024 г., 18:56 ч.
Непростимо
Кога минава болката?
Когато мине в безразличие,
а думите, изпразнени от съдържание,
си всичките приличат...
А споменът за болката?
Той не минава. Силата на човека
е да преживява, за да оцелява.
но сърцето ранено не забравя.
А болката дали се опрощава,
когато с времето по-силна става?
Как да простиш, щом не зараства,
и сърцето не спира да кърви и кърви...
© П Антонова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Лошата рана зараства, но лошата дума не се забравя, се казва в една мъдрост! А ако успееш да забравиш, да простиш се чувстваш напълно здрав и нов!....Така споменът и за физическата и за душевната болка на първо време го мислиш за вечен, ала после...сам отзвучава! Затова има и празник за прошка....да помогнеш!
-
Разкош, Пепи!💖💖💖
-
Дани - благодаря! А в твоя град и толкова красиво я празнувате и ознаменувате, честита и на теб!
Дани, за душата, и да издържа, и да се учи все с нещо ново да живее. Права си. -
Човек се бори цял живот с болки и с такива въпроси Пепи...В крайна сметка, трябва да простиш! Няма да забравиш, но ще си кажеш, че не ти си съдника и ще ти е по-спокойно, защото всичко лошо сторено, се връща към злосторника - рано или късно си плаща!
-
"Силата на човека е да преживява"... Да, какво ли не издържа душата на човек? Провокираш размисъл, Пепи! Честита първа пролет! 🌹🌞🍀
-
Благодаря ти! ❤️ 🤗
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Затова има и непростими неща.
А за да поиска човек прошка, първо трябва да поеме и понесе отговорността за действията си, и тогава да търси опрощение и прошка. Иначе са "думи, изпразнени от съдържание".
Благодаря, Иржи!