19.03.2024 г., 18:56  

Непростимо

726 3 7

Кога минава болката?
Когато мине в безразличие,
а думите, изпразнени от съдържание,
си всичките приличат...

А споменът за болката?
Той не минава. Силата на човека
е да преживява, за да оцелява.

но сърцето ранено не забравя.

 

А болката дали се опрощава,

когато с времето по-силна става?

Как да простиш, щом не зараства,

и сърцето не спира да кърви и кърви...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иржи (Ирина Филипова) - здрав и нов ще си когато преодолееш гнева и болката от нанесените рани, прошката е само параван за поддържане на отношенията, която в никакъв случай не те освобождава от онова "едно на ум".
    Затова има и непростими неща.
    А за да поиска човек прошка, първо трябва да поеме и понесе отговорността за действията си, и тогава да търси опрощение и прошка. Иначе са "думи, изпразнени от съдържание".
    Благодаря, Иржи!
  • Лошата рана зараства, но лошата дума не се забравя, се казва в една мъдрост! А ако успееш да забравиш, да простиш се чувстваш напълно здрав и нов!....Така споменът и за физическата и за душевната болка на първо време го мислиш за вечен, ала после...сам отзвучава! Затова има и празник за прошка....да помогнеш!
  • Разкош, Пепи!💖💖💖
  • Дани - благодаря! А в твоя град и толкова красиво я празнувате и ознаменувате, честита и на теб!
    Дани, за душата, и да издържа, и да се учи все с нещо ново да живее. Права си.
  • Човек се бори цял живот с болки и с такива въпроси Пепи...В крайна сметка, трябва да простиш! Няма да забравиш, но ще си кажеш, че не ти си съдника и ще ти е по-спокойно, защото всичко лошо сторено, се връща към злосторника - рано или късно си плаща!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...