19 мар. 2024 г., 18:56  

Непростимо

725 3 7

Кога минава болката?
Когато мине в безразличие,
а думите, изпразнени от съдържание,
си всичките приличат...

А споменът за болката?
Той не минава. Силата на човека
е да преживява, за да оцелява.

но сърцето ранено не забравя.

 

А болката дали се опрощава,

когато с времето по-силна става?

Как да простиш, щом не зараства,

и сърцето не спира да кърви и кърви...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© П Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Иржи (Ирина Филипова) - здрав и нов ще си когато преодолееш гнева и болката от нанесените рани, прошката е само параван за поддържане на отношенията, която в никакъв случай не те освобождава от онова "едно на ум".
    Затова има и непростими неща.
    А за да поиска човек прошка, първо трябва да поеме и понесе отговорността за действията си, и тогава да търси опрощение и прошка. Иначе са "думи, изпразнени от съдържание".
    Благодаря, Иржи!
  • Лошата рана зараства, но лошата дума не се забравя, се казва в една мъдрост! А ако успееш да забравиш, да простиш се чувстваш напълно здрав и нов!....Така споменът и за физическата и за душевната болка на първо време го мислиш за вечен, ала после...сам отзвучава! Затова има и празник за прошка....да помогнеш!
  • Разкош, Пепи!💖💖💖
  • Дани - благодаря! А в твоя град и толкова красиво я празнувате и ознаменувате, честита и на теб!
    Дани, за душата, и да издържа, и да се учи все с нещо ново да живее. Права си.
  • Човек се бори цял живот с болки и с такива въпроси Пепи...В крайна сметка, трябва да простиш! Няма да забравиш, но ще си кажеш, че не ти си съдника и ще ти е по-спокойно, защото всичко лошо сторено, се връща към злосторника - рано или късно си плаща!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...