Не вярвай, че си ангел
Когато затреперят сетивата ми,
кръстосани от гладни рими
и светнат във зелено магистралите
към най-възторжените стихове,
тогава зная, че в очите ми
най-хубавата утрин е изгряла,
а споменът е плод от истини,
защото мен във теб ме има,
и с поглед само ме откриваш -
потъваш в дълбините ми.
Когато стихове улавям като манна,
едва успявайки да ги напиша,
когато всеки ред ми носи радост
и не преставам да повтарям,
че всеки дъх за теб издишвам,
тогава, до прозореца отворен,
ще кацнат пухкавите облаци.
Не вярвай, че си ангел -
прибери крилата и...
тихо, тихо кацай...
12.07.2009 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados
