Не вярвам

16 ene 2011, 23:11

Poesía » Otra

534 0 5

Не вярвам, че затова съм виновна,

че безрезервно се отдадох и докрай

душата си разтворих,

и с греховна обич пътувах с теб

към някакъв жадуван рай -

далечен колкото света -

мечта неосъществима,

съкрушена от гнета

и грешки непростими.

Сега редът е на ада,

нали така е във живота -

редуват се успехи и упадък,

на върха да си или сиротник.

Но всичко е човешко - зная,

фаворит или сиротник,

всяко начало има и край,

колелото върти обороти.

Там някъде има и рай,

за тези, които не спират

по пътя с любов да вървят,

със прошка, без нищо в отплата

мъдростта във себе си да съхранят.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.