Не вярвам
Не вярвам, че затова съм виновна,
че безрезервно се отдадох и докрай
душата си разтворих,
и с греховна обич пътувах с теб
към някакъв жадуван рай -
далечен колкото света -
мечта неосъществима,
съкрушена от гнета
и грешки непростими.
Сега редът е на ада,
нали така е във живота -
редуват се успехи и упадък,
на върха да си или сиротник.
Но всичко е човешко - зная,
фаворит или сиротник,
всяко начало има и край,
колелото върти обороти.
Там някъде има и рай,
за тези, които не спират
по пътя с любов да вървят,
със прошка, без нищо в отплата
мъдростта във себе си да съхранят.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
