16.01.2011 г., 23:11

Не вярвам

728 0 5

Не вярвам, че затова съм виновна,

че безрезервно се отдадох и докрай

душата си разтворих,

и с греховна обич пътувах с теб

към някакъв жадуван рай -

далечен колкото света -

мечта неосъществима,

съкрушена от гнета

и грешки непростими.

Сега редът е на ада,

нали така е във живота -

редуват се успехи и упадък,

на върха да си или сиротник.

Но всичко е човешко - зная,

фаворит или сиротник,

всяко начало има и край,

колелото върти обороти.

Там някъде има и рай,

за тези, които не спират

по пътя с любов да вървят,

със прошка, без нищо в отплата

мъдростта във себе си да съхранят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...