6 may 2008, 12:47

Не вярвам в любовта

1.4K 0 3
 

Не вярвам в любовта

и в празни думи.

Не искам скъпи подаръци, цветя.

Не празни жестове,

а тръпка помежду ни,

но ти не си виновен, че нея няма я...

Не вярвам, че за тебе съм „специална",

когато ти в леглото с друга си.

За теб била съм „идеална",

една от многото в живота ти.

Казваш, че за мене мислиш нощем,

че мен желаеш,

че съм била в сърцето ти,

но как ще ме разпознаеш,

когато с хиляди флиртуваш ти.

Казваш, че мене ти сънуваш,

а другата страстно ти целуваш.

За тебе една била жената,

една, която ще обичаш,

но вечер, гледайки луната,

на „многото" празни думи ти изричаш.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Мотовили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любовта е търсене.Понякога трудно и дълго.
    Може би той търси пътя към теб по трудния начин.
    Стихът ти ми хареса!
  • Оценявам доста положително отговора ти,но специално това стихотворение е посветено на определен човек,за когото е в сила...колкото повече,толкова повече...(за съжаление не цитирам Мечо Пух )
  • Хареса ми стиха ти , има нещо специално за мен в него и искам да ти отговоря с този стих:
    Аз не зная какво е любов.
    Но ти знаеш!? Така ли!? Кажи ми!
    Да заспиваш до някого „нов”
    или просто сам да заспиваш...

    Да го чувстваш до себе си, да,
    (но не както аз го почувствах).
    Да го притиснеш по-силно сега
    и все по-силно и силно да стискаш...

    Това ли наричаш любов?
    Това е мания или тревога...
    Не раздаде ли много любов
    през живота си с тази отрова?

    Аз не зная какво е любов
    и едва ли ще узная,
    но сърцето си чувствам като в оков...
    Оковано за някого в рая...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...