Не вярвам в любовта
Не вярвам в любовта
и в празни думи.
Не искам скъпи подаръци, цветя.
Не празни жестове,
а тръпка помежду ни,
но ти не си виновен, че нея няма я...
Не вярвам, че за тебе съм „специална",
когато ти в леглото с друга си.
За теб била съм „идеална",
една от многото в живота ти.
Казваш, че за мене мислиш нощем,
че мен желаеш,
че съм била в сърцето ти,
но как ще ме разпознаеш,
когато с хиляди флиртуваш ти.
Казваш, че мене ти сънуваш,
а другата страстно ти целуваш.
За тебе една била жената,
една, която ще обичаш,
но вечер, гледайки луната,
на „многото" празни думи ти изричаш.
© Вили Мотовили Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Оценявам доста положително отговора ти,но специално това стихотворение е посветено на определен човек,за когото е в сила...колкото повече,толкова повече...(за съжаление не цитирам Мечо Пух
) -
Хареса ми стиха ти , има нещо специално за мен в него и искам да ти отговоря с този стих:
Аз не зная какво е любов.
Но ти знаеш!? Така ли!? Кажи ми!
Да заспиваш до някого „нов”
или просто сам да заспиваш...
Да го чувстваш до себе си, да,
(но не както аз го почувствах).
Да го притиснеш по-силно сега
и все по-силно и силно да стискаш...
Това ли наричаш любов?
Това е мания или тревога...
Не раздаде ли много любов
през живота си с тази отрова?
Аз не зная какво е любов
и едва ли ще узная,
но сърцето си чувствам като в оков...
Оковано за някого в рая...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Може би той търси пътя към теб по трудния начин.
Стихът ти ми хареса!