May 6, 2008, 12:47 PM

Не вярвам в любовта

  Poetry » Love
1.3K 0 3
 

Не вярвам в любовта

и в празни думи.

Не искам скъпи подаръци, цветя.

Не празни жестове,

а тръпка помежду ни,

но ти не си виновен, че нея няма я...

Не вярвам, че за тебе съм „специална",

когато ти в леглото с друга си.

За теб била съм „идеална",

една от многото в живота ти.

Казваш, че за мене мислиш нощем,

че мен желаеш,

че съм била в сърцето ти,

но как ще ме разпознаеш,

когато с хиляди флиртуваш ти.

Казваш, че мене ти сънуваш,

а другата страстно ти целуваш.

За тебе една била жената,

една, която ще обичаш,

но вечер, гледайки луната,

на „многото" празни думи ти изричаш.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Мотовили All rights reserved.

Comments

Comments

  • Любовта е търсене.Понякога трудно и дълго.
    Може би той търси пътя към теб по трудния начин.
    Стихът ти ми хареса!
  • Оценявам доста положително отговора ти,но специално това стихотворение е посветено на определен човек,за когото е в сила...колкото повече,толкова повече...(за съжаление не цитирам Мечо Пух )
  • Хареса ми стиха ти , има нещо специално за мен в него и искам да ти отговоря с този стих:
    Аз не зная какво е любов.
    Но ти знаеш!? Така ли!? Кажи ми!
    Да заспиваш до някого „нов”
    или просто сам да заспиваш...

    Да го чувстваш до себе си, да,
    (но не както аз го почувствах).
    Да го притиснеш по-силно сега
    и все по-силно и силно да стискаш...

    Това ли наричаш любов?
    Това е мания или тревога...
    Не раздаде ли много любов
    през живота си с тази отрова?

    Аз не зная какво е любов
    и едва ли ще узная,
    но сърцето си чувствам като в оков...
    Оковано за някого в рая...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...