6 мая 2008 г., 12:47

Не вярвам в любовта

1.4K 0 3
 

Не вярвам в любовта

и в празни думи.

Не искам скъпи подаръци, цветя.

Не празни жестове,

а тръпка помежду ни,

но ти не си виновен, че нея няма я...

Не вярвам, че за тебе съм „специална",

когато ти в леглото с друга си.

За теб била съм „идеална",

една от многото в живота ти.

Казваш, че за мене мислиш нощем,

че мен желаеш,

че съм била в сърцето ти,

но как ще ме разпознаеш,

когато с хиляди флиртуваш ти.

Казваш, че мене ти сънуваш,

а другата страстно ти целуваш.

За тебе една била жената,

една, която ще обичаш,

но вечер, гледайки луната,

на „многото" празни думи ти изричаш.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Мотовили Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любовта е търсене.Понякога трудно и дълго.
    Може би той търси пътя към теб по трудния начин.
    Стихът ти ми хареса!
  • Оценявам доста положително отговора ти,но специално това стихотворение е посветено на определен човек,за когото е в сила...колкото повече,толкова повече...(за съжаление не цитирам Мечо Пух )
  • Хареса ми стиха ти , има нещо специално за мен в него и искам да ти отговоря с този стих:
    Аз не зная какво е любов.
    Но ти знаеш!? Така ли!? Кажи ми!
    Да заспиваш до някого „нов”
    или просто сам да заспиваш...

    Да го чувстваш до себе си, да,
    (но не както аз го почувствах).
    Да го притиснеш по-силно сега
    и все по-силно и силно да стискаш...

    Това ли наричаш любов?
    Това е мания или тревога...
    Не раздаде ли много любов
    през живота си с тази отрова?

    Аз не зная какво е любов
    и едва ли ще узная,
    но сърцето си чувствам като в оков...
    Оковано за някого в рая...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...