6.05.2008 г., 12:47

Не вярвам в любовта

1.4K 0 3
 

Не вярвам в любовта

и в празни думи.

Не искам скъпи подаръци, цветя.

Не празни жестове,

а тръпка помежду ни,

но ти не си виновен, че нея няма я...

Не вярвам, че за тебе съм „специална",

когато ти в леглото с друга си.

За теб била съм „идеална",

една от многото в живота ти.

Казваш, че за мене мислиш нощем,

че мен желаеш,

че съм била в сърцето ти,

но как ще ме разпознаеш,

когато с хиляди флиртуваш ти.

Казваш, че мене ти сънуваш,

а другата страстно ти целуваш.

За тебе една била жената,

една, която ще обичаш,

но вечер, гледайки луната,

на „многото" празни думи ти изричаш.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Мотовили Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любовта е търсене.Понякога трудно и дълго.
    Може би той търси пътя към теб по трудния начин.
    Стихът ти ми хареса!
  • Оценявам доста положително отговора ти,но специално това стихотворение е посветено на определен човек,за когото е в сила...колкото повече,толкова повече...(за съжаление не цитирам Мечо Пух )
  • Хареса ми стиха ти , има нещо специално за мен в него и искам да ти отговоря с този стих:
    Аз не зная какво е любов.
    Но ти знаеш!? Така ли!? Кажи ми!
    Да заспиваш до някого „нов”
    или просто сам да заспиваш...

    Да го чувстваш до себе си, да,
    (но не както аз го почувствах).
    Да го притиснеш по-силно сега
    и все по-силно и силно да стискаш...

    Това ли наричаш любов?
    Това е мания или тревога...
    Не раздаде ли много любов
    през живота си с тази отрова?

    Аз не зная какво е любов
    и едва ли ще узная,
    но сърцето си чувствам като в оков...
    Оковано за някого в рая...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...