silvina84 (Силвия Йорданова)
37 370
25 mar 2014, 9:27

(Не)възможно цяло 

  Poesía » De amor
1391 1 11

Ти рисувай по мене невъзможните срещи,
невъзможното бяло, невъзможно стои.
Ти не гледай далече, че след нашите грешки,
тази бяла луна – с невъзможност броим.

Тихи стъпки отекват от последните нощи,
от последни усмивки, невъзможност редим.
Ти протягай ръка щом душите си пощим,
ние можем със теб – до безкрай да летим…

И стаените грешки чак до лудост в сърцата,
от горещите страсти, невъзможно болят.
Ние с тебе сме луди – невъзможната цялост,
невъзможни душите – до безумност горят…

Ти рисувай по мен невъзможното бяло.
Невъзможното бяло – то е нашият свят.

© Силвия Йорданова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??