silvina84 (Силвия Йорданова)
37 371
Mar 25, 2014, 9:27 AM

(Не)възможно цяло 

  Poetry » Love
1230 1 12

Ти рисувай по мене невъзможните срещи,
невъзможното бяло, невъзможно стои.
Ти не гледай далече, че след нашите грешки,
тази бяла луна – с невъзможност броим.

Тихи стъпки отекват от последните нощи,
от последни усмивки, невъзможност редим.
Ти протягай ръка щом душите си пощим,
ние можем със теб – до безкрай да летим…

И стаените грешки чак до лудост в сърцата,
от горещите страсти, невъзможно болят.
Ние с тебе сме луди – невъзможната цялост,
невъзможни душите – до безумност горят…

Ти рисувай по мен невъзможното бяло.
Невъзможното бяло – то е нашият свят.

© Силвия Йорданова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??