7 abr 2007, 14:21

Не закъснявай

  Poesía
1.2K 0 1
 

Скоро трябва ти да дойдеш,

ако искаш с мен да бъдеш.

Изпълнена със страшно много мъка,

нарочно или без да искам - аз го сторих

и рана дълбока във вената си аз отворих.

Мислих си, че душата си ще спася така.

Не ме гледай така!

Направих го за да си върна любовта.

Алената кръв си течеше на воля,

а аз вече нямах сили даже да се моля.

Но не идвай прекален късно,

защото може да съм в гроб студен

и тогава ще целуваш букви вместо мен.

Моля те, ела, кръвта и болката ми спри

и обещай, че нищо нас не ще раздели...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яничка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...