7 abr 2007, 14:21

Не закъснявай

  Poesía
1.2K 0 1
 

Скоро трябва ти да дойдеш,

ако искаш с мен да бъдеш.

Изпълнена със страшно много мъка,

нарочно или без да искам - аз го сторих

и рана дълбока във вената си аз отворих.

Мислих си, че душата си ще спася така.

Не ме гледай така!

Направих го за да си върна любовта.

Алената кръв си течеше на воля,

а аз вече нямах сили даже да се моля.

Но не идвай прекален късно,

защото може да съм в гроб студен

и тогава ще целуваш букви вместо мен.

Моля те, ела, кръвта и болката ми спри

и обещай, че нищо нас не ще раздели...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яничка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...