Apr 7, 2007, 2:21 PM

Не закъснявай

  Poetry
1.2K 0 1
 

Скоро трябва ти да дойдеш,

ако искаш с мен да бъдеш.

Изпълнена със страшно много мъка,

нарочно или без да искам - аз го сторих

и рана дълбока във вената си аз отворих.

Мислих си, че душата си ще спася така.

Не ме гледай така!

Направих го за да си върна любовта.

Алената кръв си течеше на воля,

а аз вече нямах сили даже да се моля.

Но не идвай прекален късно,

защото може да съм в гроб студен

и тогава ще целуваш букви вместо мен.

Моля те, ела, кръвта и болката ми спри

и обещай, че нищо нас не ще раздели...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яничка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...