7.04.2007 г., 14:21

Не закъснявай

1.2K 0 1
 

Скоро трябва ти да дойдеш,

ако искаш с мен да бъдеш.

Изпълнена със страшно много мъка,

нарочно или без да искам - аз го сторих

и рана дълбока във вената си аз отворих.

Мислих си, че душата си ще спася така.

Не ме гледай така!

Направих го за да си върна любовта.

Алената кръв си течеше на воля,

а аз вече нямах сили даже да се моля.

Но не идвай прекален късно,

защото може да съм в гроб студен

и тогава ще целуваш букви вместо мен.

Моля те, ела, кръвта и болката ми спри

и обещай, че нищо нас не ще раздели...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яничка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...