katenstain (Екатерина Глухова) katenstain (Екатерина Глухова)
9 156
21 dic 2019, 9:23

Не заниквай!

547 0 2

НЕ ЗАНИКВАЙ

 

Смълчани утрини
погубиха се в изгрева...
от нежности клавишите докоснали...
И онова дърво с оголените
и стърчащи клони,
прегърнато от облачни пейзажи.
Заприличало отдавна на старица... прегърбена, забравена...
от милост се изправи.
Синьото изплува от премеждия,
сля се сивотата...
в далечината огнен лъч надежда,
мълчешком на хоризонта
плахо се показа.
Объркали се птици синевата прекосиха,
премръзнали крилете им едва пърхащи
в мъглата дом откриха...
Лумна яркото оранжево към жълто...
топло... изначално...
Съзерцавам божествена картина.
Ти мигновено в мен изгря.
Прекланям се... притихнала...
Не заниквай!

 

©Екатерина Глухова 

20. Декември 2019г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0