katenstain (Екатерина Глухова)
157 188
Dec 21, 2019, 9:23 AM

Не заниквай! 

  Poetry » Love, Phylosophy, Other
256 0 2

НЕ ЗАНИКВАЙ

 

Смълчани утрини
погубиха се в изгрева...
от нежности клавишите докоснали...
И онова дърво с оголените
и стърчащи клони,
прегърнато от облачни пейзажи.
Заприличало отдавна на старица... прегърбена, забравена...
от милост се изправи.
Синьото изплува от премеждия,
сля се сивотата...
в далечината огнен лъч надежда,
мълчешком на хоризонта
плахо се показа.
Объркали се птици синевата прекосиха,
премръзнали крилете им едва пърхащи
в мъглата дом откриха...
Лумна яркото оранжево към жълто...
топло... изначално...
Съзерцавам божествена картина.
Ти мигновено в мен изгря.
Прекланям се... притихнала...
Не заниквай!

 

©Екатерина Глухова 

20. Декември 2019г.

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??