katenstain (Екатерина Глухова)
157 188
21.12.2019 г., 9:23 ч.

Не заниквай! 

  Поезия » Любовна, Философска, Друга
251 0 2

НЕ ЗАНИКВАЙ

 

Смълчани утрини
погубиха се в изгрева...
от нежности клавишите докоснали...
И онова дърво с оголените
и стърчащи клони,
прегърнато от облачни пейзажи.
Заприличало отдавна на старица... прегърбена, забравена...
от милост се изправи.
Синьото изплува от премеждия,
сля се сивотата...
в далечината огнен лъч надежда,
мълчешком на хоризонта
плахо се показа.
Объркали се птици синевата прекосиха,
премръзнали крилете им едва пърхащи
в мъглата дом откриха...
Лумна яркото оранжево към жълто...
топло... изначално...
Съзерцавам божествена картина.
Ти мигновено в мен изгря.
Прекланям се... притихнала...
Не заниквай!

 

©Екатерина Глухова 

20. Декември 2019г.

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??