Не заниквай!

21 дек. 2019 г., 09:23

Поэзия » Любовная, Философская, Другая

258 0 2

НЕ ЗАНИКВАЙ

Смълчани утрини
погубиха се в изгрева...
от нежности клавишите докоснали...
И онова дърво с оголените
и стърчащи клони,
прегърнато от облачни пейзажи.
Заприличало отдавна на старица... прегърбена, забравена...
от милост се изправи.
Синьото изплува от премеждия,
сля се сивотата...
в далечината огнен лъч надежда,
мълчешком на хоризонта
плахо се показа.
Объркали се птици синевата прекосиха,
премръзнали крилете им едва пърхащи
в мъглата дом откриха...
Лумна яркото оранжево към жълто...
топло... изначално...
Съзерцавам божествена картина.
Ти мигновено в мен изгря.
Прекланям се... притихнала...
Не заниквай!

Не заниквай!

НЕ ЗАНИКВАЙ

Свързани произведения

Комментарии

Предложения