21 дек. 2019 г., 09:23

Не заниквай!

548 0 2

НЕ ЗАНИКВАЙ

 

Смълчани утрини
погубиха се в изгрева...
от нежности клавишите докоснали...
И онова дърво с оголените
и стърчащи клони,
прегърнато от облачни пейзажи.
Заприличало отдавна на старица... прегърбена, забравена...
от милост се изправи.
Синьото изплува от премеждия,
сля се сивотата...
в далечината огнен лъч надежда,
мълчешком на хоризонта
плахо се показа.
Объркали се птици синевата прекосиха,
премръзнали крилете им едва пърхащи
в мъглата дом откриха...
Лумна яркото оранжево към жълто...
топло... изначално...
Съзерцавам божествена картина.
Ти мигновено в мен изгря.
Прекланям се... притихнала...
Не заниквай!

 

©Екатерина Глухова 

20. Декември 2019г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Глухова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...