11 may 2020, 12:58

Не знае...

1.3K 0 0

Не знае, че тайничко от прозореца аз надничам
всяка вечер като нежно тя си спи;
почнах любовта към нея страх да наричам,
страх, че ще я загубя за вечни дни.

 

Не знае, че жадно всяка вечер я сънувам
и през сънищата ми прокарва път.
Често напразно се вълнувам
от сънищата - бленувания кръстопът.

 

Не знае, че винаги очите аз и търся
между разбунтуваната тълпа.
Няма какво да направя, 
раздялата е нашата съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емре Веждиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...