Не знае, че тайничко от прозореца аз надничам
всяка вечер като нежно тя си спи;
почнах любовта към нея страх да наричам,
страх, че ще я загубя за вечни дни.

Не знае, че жадно всяка вечер я сънувам
и през сънищата ми прокарва път.
Често напразно се вълнувам
от сънищата - бленувания кръстопът.

Не знае, че винаги очите аз и търся
между разбунтуваната тълпа.
Няма какво да направя, 
раздялата е нашата съдба.