11 мая 2020 г., 12:58

Не знае...

1.3K 0 0

Не знае, че тайничко от прозореца аз надничам
всяка вечер като нежно тя си спи;
почнах любовта към нея страх да наричам,
страх, че ще я загубя за вечни дни.

 

Не знае, че жадно всяка вечер я сънувам
и през сънищата ми прокарва път.
Често напразно се вълнувам
от сънищата - бленувания кръстопът.

 

Не знае, че винаги очите аз и търся
между разбунтуваната тълпа.
Няма какво да направя, 
раздялата е нашата съдба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емре Веждиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...