29 nov 2004, 16:38

Не знаех

  Poesía
2.1K 0 0

Моля те, прости слабостта ми,
която ти причини тъй голяма болка на сърцето.
Не знаех, че любовта ми така ще те нарани.
Не знаех, че сърцето ти на друга принадлежи.
Не знаех, че да обичаш е грях.
Не знаех, че да го споделиш е грешка.
Но вече знам, че е късно!
За това аз ще седя и ше гледам
как се смеете и как се целувате.
Ще се усмихвам, но сърцето ми ще плаче
и сълзите ще се превръщат в ледени късчета,
които никой не би могъл да ги разтопи
освен Теб!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...