Nov 29, 2004, 4:38 PM

Не знаех

  Poetry
2.1K 0 0

Моля те, прости слабостта ми,
която ти причини тъй голяма болка на сърцето.
Не знаех, че любовта ми така ще те нарани.
Не знаех, че сърцето ти на друга принадлежи.
Не знаех, че да обичаш е грях.
Не знаех, че да го споделиш е грешка.
Но вече знам, че е късно!
За това аз ще седя и ше гледам
как се смеете и как се целувате.
Ще се усмихвам, но сърцето ми ще плаче
и сълзите ще се превръщат в ледени късчета,
които никой не би могъл да ги разтопи
освен Теб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...