29.11.2004 г., 16:38

Не знаех

2.1K 0 0

Моля те, прости слабостта ми,
която ти причини тъй голяма болка на сърцето.
Не знаех, че любовта ми така ще те нарани.
Не знаех, че сърцето ти на друга принадлежи.
Не знаех, че да обичаш е грях.
Не знаех, че да го споделиш е грешка.
Но вече знам, че е късно!
За това аз ще седя и ше гледам
как се смеете и как се целувате.
Ще се усмихвам, но сърцето ми ще плаче
и сълзите ще се превръщат в ледени късчета,
които никой не би могъл да ги разтопи
освен Теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...