29.11.2004 г., 16:38

Не знаех

2.1K 0 0

Моля те, прости слабостта ми,
която ти причини тъй голяма болка на сърцето.
Не знаех, че любовта ми така ще те нарани.
Не знаех, че сърцето ти на друга принадлежи.
Не знаех, че да обичаш е грях.
Не знаех, че да го споделиш е грешка.
Но вече знам, че е късно!
За това аз ще седя и ше гледам
как се смеете и как се целувате.
Ще се усмихвам, но сърцето ми ще плаче
и сълзите ще се превръщат в ледени късчета,
които никой не би могъл да ги разтопи
освен Теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...