20 ago 2013, 16:40

Не знаех

572 0 1

Не знаех

 

Не знаех, че и мъжете на 50

може така да ги боли от обичане.

Когато тичат подир мечти и копнежи.

Когато времето онемява и в тишина

саксофона тъжно изплаква,

тогава пресичат се разстояния.

И идва сълзата, притихнала

в късче сладка зрялост.

Светлина, много светлина

пари в настръхналата тишина.

Една сълза - любов събрала.

И топлина. Усещане. И шепот.

В стих и мистерия.

Мъжете на 50 ги боли

от докосналата ги нежност

на онази чувствена жена,

завела ги до Ада и обратно...

и оставила им само парченца

за кърпене на пропуканото

от илюзии грапаво сърце.

От болка, от докосване,

от грях. И от обич.

 

Ванко Николов (Starkmaster)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванко Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...