20 ago 2013, 16:40

Не знаех

578 0 1

Не знаех

 

Не знаех, че и мъжете на 50

може така да ги боли от обичане.

Когато тичат подир мечти и копнежи.

Когато времето онемява и в тишина

саксофона тъжно изплаква,

тогава пресичат се разстояния.

И идва сълзата, притихнала

в късче сладка зрялост.

Светлина, много светлина

пари в настръхналата тишина.

Една сълза - любов събрала.

И топлина. Усещане. И шепот.

В стих и мистерия.

Мъжете на 50 ги боли

от докосналата ги нежност

на онази чувствена жена,

завела ги до Ада и обратно...

и оставила им само парченца

за кърпене на пропуканото

от илюзии грапаво сърце.

От болка, от докосване,

от грях. И от обич.

 

Ванко Николов (Starkmaster)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванко Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...