20 ago 2013, 16:40

Не знаех

579 0 1

Не знаех

 

Не знаех, че и мъжете на 50

може така да ги боли от обичане.

Когато тичат подир мечти и копнежи.

Когато времето онемява и в тишина

саксофона тъжно изплаква,

тогава пресичат се разстояния.

И идва сълзата, притихнала

в късче сладка зрялост.

Светлина, много светлина

пари в настръхналата тишина.

Една сълза - любов събрала.

И топлина. Усещане. И шепот.

В стих и мистерия.

Мъжете на 50 ги боли

от докосналата ги нежност

на онази чувствена жена,

завела ги до Ада и обратно...

и оставила им само парченца

за кърпене на пропуканото

от илюзии грапаво сърце.

От болка, от докосване,

от грях. И от обич.

 

Ванко Николов (Starkmaster)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванко Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...