20 авг. 2013 г., 16:40

Не знаех

573 0 1

Не знаех

 

Не знаех, че и мъжете на 50

може така да ги боли от обичане.

Когато тичат подир мечти и копнежи.

Когато времето онемява и в тишина

саксофона тъжно изплаква,

тогава пресичат се разстояния.

И идва сълзата, притихнала

в късче сладка зрялост.

Светлина, много светлина

пари в настръхналата тишина.

Една сълза - любов събрала.

И топлина. Усещане. И шепот.

В стих и мистерия.

Мъжете на 50 ги боли

от докосналата ги нежност

на онази чувствена жена,

завела ги до Ада и обратно...

и оставила им само парченца

за кърпене на пропуканото

от илюзии грапаво сърце.

От болка, от докосване,

от грях. И от обич.

 

Ванко Николов (Starkmaster)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванко Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...