Понякога разравям самотата си,
И търся някъде прашинката тревога,
Постилам си мечти, за да се смея
И убеждавам себе си, че мога...
Поникна като цвете във душата ми,
oткъсна сенките и ги превърна в мисли.
Забрави да ми кажеш, че си вятър,
oт който да избягам пак не искам.
Събра отломките от моята тревога,
направи крепост страшна и безмълвна.
Създаде истина обсебваща и строга
И ме помоли към сърцето ти да тръгна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse