7 feb 2017, 11:02

Не знам как

  Poesía
1.5K 3 4

Посветено на непрежалимото ми пекинезче Арчи - 

на едно невероятно 14-годишно приятелство 

 

Как с тебе да се разделя, не зная? 

Не знам, как прави се това?! 

Не знам, дали има смисъл да роптая, 

срещу това чудовище -  Смъртта?! 

 

Тя създадена е - без сърце... и глуха

за молби, стенания и вопли,

затова след нея е разруха.... 

и хлад, и мраз... и нищо не ни топли! 

 

Не искам на Нея да те давам, 

скъпо мое същество! 

Не знам как ще съумявам

без теб да продължа в мойто общество?! 

 

Ти денят зареждаше със сила, 

любов, енергия, доброта и смях! 

Как винаги бе толкоз мило, 

дори ако за нещо сърдита бях?! 

 

Ти знаеше само да обичаш, 

да радваш, да прощаваш, 

ти можеше от себе си да се отричаш 

и единствено да не ме нараняваш! 

 

Как мога да те пусна? 

Не искам... и никога не ще успея! 

Този свят само когато напусна, 

ще мога с теб пак да живея! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Pepi Petrova Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

33 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Ей, знаеш ли, колко ме насълзи...не виждам клавишите...и за сладурчето ми и за милите ти думи...Ами, колко му трябва на човек?!...Милото ми Арчи...Непрежалимо!!!...Благодаря ти от сърце!!!
  • Благодаря ви! Много верни думи.
  • Тъжна е тази раздяла, тежка е... С години споменът не избледнява, тъгата не стихва... Прегръщам те, Пепи!
  • Любовта към животните е любов към всичко, дарено ни свише.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...