PepiPetrova (Pepi Petrova)
186 4752
7.02.2017 г., 11:02 ч.

Не знам как 

  Поезия
886 3 5

Посветено на непрежалимото ми пекинезче Арчи - 

на едно невероятно 14-годишно приятелство 

 

Как с тебе да се разделя, не зная? 

Не знам, как прави се това?! 

Не знам, дали има смисъл да роптая, 

срещу това чудовище -  Смъртта?! 

 

Тя създадена е - без сърце... и глуха

за молби, стенания и вопли,

затова след нея е разруха.... 

и хлад, и мраз... и нищо не ни топли! 

 

Не искам на Нея да те давам, 

скъпо мое същество! 

Не знам как ще съумявам

без теб да продължа в мойто общество?! 

 

Ти денят зареждаше със сила, 

любов, енергия, доброта и смях! 

Как винаги бе толкоз мило, 

дори ако за нещо сърдита бях?! 

 

Ти знаеше само да обичаш, 

да радваш, да прощаваш, 

ти можеше от себе си да се отричаш 

и единствено да не ме нараняваш! 

 

Как мога да те пусна? 

Не искам... и никога не ще успея! 

Този свят само когато напусна, 

ще мога с теб пак да живея! 

 

© Pepi Petrova Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Кюлче Приятелство »

33 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ей, знаеш ли, колко ме насълзи...не виждам клавишите...и за сладурчето ми и за милите ти думи...Ами, колко му трябва на човек?!...Милото ми Арчи...Непрежалимо!!!...Благодаря ти от сърце!!!
  • Благодаря ви! Много верни думи.
  • Тъжна е тази раздяла, тежка е... С години споменът не избледнява, тъгата не стихва... Прегръщам те, Пепи!
  • Любовта към животните е любов към всичко, дарено ни свише.
Предложения
: ??:??