Не знам как
Посветено на непрежалимото ми пекинезче Арчи -
на едно невероятно 14-годишно приятелство
Как с тебе да се разделя, не зная?
Не знам, как прави се това?!
Не знам, дали има смисъл да роптая,
срещу това чудовище - Смъртта?!
Тя създадена е - без сърце... и глуха
за молби, стенания и вопли,
затова след нея е разруха....
и хлад, и мраз... и нищо не ни топли!
Не искам на Нея да те давам,
скъпо мое същество!
Не знам как ще съумявам
без теб да продължа в мойто общество?!
Ти денят зареждаше със сила,
любов, енергия, доброта и смях!
Как винаги бе толкоз мило,
дори ако за нещо сърдита бях?!
Ти знаеше само да обичаш,
да радваш, да прощаваш,
ти можеше от себе си да се отричаш
и единствено да не ме нараняваш!
Как мога да те пусна?
Не искам... и никога не ще успея!
Този свят само когато напусна,
ще мога с теб пак да живея!
© Pepi Petrova All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ей, знаеш ли, колко ме насълзи...не виждам клавишите...и за сладурчето ми и за милите ти думи...Ами, колко му трябва на човек?!...Милото ми Арчи...Непрежалимо!!!...Благодаря ти от сърце!!!
-
Благодаря ви! Много верни думи.
-
Тъжна е тази раздяла, тежка е... С години споменът не избледнява, тъгата не стихва... Прегръщам те, Пепи!
-
Любовта към животните е любов към всичко, дарено ни свише.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
