Не знам защо...

27 abr 2005, 9:19

Poesía

1082 0 3

Бих искал да съм онзи, който

продава свещите във храма

и да броя стотинките зад свойта,

житейски, не тъй важна драма.

Да връщам ресто, скрил очите

в покривката с мотив библейски,

а после да гася свещите

на прегорялите ви болки и надежди.

И пясъка и свещника старинен

във края на деня да чистя,

да премета и пода глинен,

във нещо свое си умислен...

Във късен час въжето да издърпам -

да чуе вярващият своята камбана,

а после...после без да бързам

пред чудодейната икона да застана.

“Ти който жертвено приемаш

от нашите ръце върбови клони

и строго грешките ни гледаш

благослови денят ни скромен!

На своя кръст недей да ни разпъваш

за да изпитваш нашта вяра,

без болка остани да ни напътваш

децата сме ти - и нямаме поквара...”

....

Ти след молитвата ми в храма не оставаш.

Духът ти във небето свещи пали

...а с любовта, която даваш

едно момче момичето си ще погали.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

margi (Маргаритка Харизанова)

2005-04-27T19:58:31+03:00

Дайк ,изтръгна една въздишка от сърцето ми!
vesi-lina (Веска Алексиева)

2005-04-27T18:34:30+03:00

Браво Дайк!Няма думи за това,което си написал..красиво и божествено!!
joanna_vas (Йоанна)

2005-04-27T16:49:51+03:00

Бих искала да съм тази -
която
едно момче -
след молитвата тиха
във храма
ще погали с все сърце
с любовта
която дава всичко

РАЗКОШЕН си ....