Не знам защо...
Бих искал да съм онзи, който
продава свещите във храма
и да броя стотинките зад свойта,
житейски, не тъй важна драма.
Да връщам ресто, скрил очите
в покривката с мотив библейски,
а после да гася свещите
на прегорялите ви болки и надежди.
И пясъка и свещника старинен
във края на деня да чистя,
да премета и пода глинен,
във нещо свое си умислен...
Във късен час въжето да издърпам -
да чуе вярващият своята камбана,
а после...после без да бързам
пред чудодейната икона да застана.
“Ти който жертвено приемаш
от нашите ръце върбови клони
и строго грешките ни гледаш
благослови денят ни скромен!
На своя кръст недей да ни разпъваш
за да изпитваш нашта вяра,
без болка остани да ни напътваш
децата сме ти - и нямаме поквара...”
....
Ти след молитвата ми в храма не оставаш.
Духът ти във небето свещи пали
...а с любовта, която даваш
едно момче момичето си ще погали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
