НЕ зная
НЕ зная
Платната се прокъсаха от вятъра,
въжетата скимтят от сетното опъване.
Боли ни.
Солената стихия ни поглъща.
Стопява ни,
пречупва ни,
огъва ни.
Сега не е момент за връщане –
настъпи миг за оцеляване.
А бурята връхлита на талази,
със ярост ни повлича в бездната.
Ще можем ли да се опазим
или безследно ще изчезнем.
Не зная,
понякога така се получава,
това пътуване за някъде...
е, въщност, равно на потъване!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Иванов Todos los derechos reservados
