НЕ зная

17.10.2010 г., 15:51 ч.

Поезия » Друга

551 0 2

НЕ зная

Платната се прокъсаха от вятъра,

въжетата скимтят от сетното опъване.

Боли ни.

Солената стихия ни поглъща.

Стопява ни,

пречупва ни,

огъва ни.

Сега не е момент за връщане –

настъпи миг за оцеляване.

А бурята връхлита на талази,

със ярост ни повлича в бездната.

Ще можем ли да се опазим

или безследно ще изчезнем.

Не зная,

понякога така се получава,

това пътуване за някъде...

е, въщност, равно на потъване!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Tochica1 (Оксана Молер)

2010-10-20T12:18:48+03:00

Много хубаво е казана една печална истина!Поздравления!
velikataniki (Николина Милева)

2010-10-17T16:26:17+03:00

хареса ми