НЕ зная
НЕ зная
Платната се прокъсаха от вятъра,
въжетата скимтят от сетното опъване.
Боли ни.
Солената стихия ни поглъща.
Стопява ни,
пречупва ни,
огъва ни.
Сега не е момент за връщане –
настъпи миг за оцеляване.
А бурята връхлита на талази,
със ярост ни повлича в бездната.
Ще можем ли да се опазим
или безследно ще изчезнем.
Не зная,
понякога така се получава,
това пътуване за някъде...
е, въщност, равно на потъване!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Иванов Всички права запазени
